Feb 4, 2011, 11:45 AM

Любовта на просяка

  Poetry » Other
838 0 4

Любовта на просяка

 

 

Не спирай, просяко, пред нечии устни

да молиш за трохи живот,

че никой, просяко, за твойте чувства

сълза не ще отрони, нито стон...

 

А твоите стенания са мрачни,

сълзите ти са есенни листа,

не чакай, просяко, пред нечии порти -  

дъждът ще те размие върху новия паваж...

 

Светът ти, просяко, е обич

и всяка твоя мисъл е мечта,

дъхът ти е пропит със нежност -  

в очите ти е спряла любовта...

 

Не падай, просяко, пред ничий отказ,

търси - влюбчив и замечтан,

на този свят щом обич търсиш -

не позволявай тя да си остане просто блян...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...