4.02.2011 г., 11:45 ч.

Любовта на просяка 

  Поезия » Друга
660 0 4

Любовта на просяка

 

 

Не спирай, просяко, пред нечии устни

да молиш за трохи живот,

че никой, просяко, за твойте чувства

сълза не ще отрони, нито стон...

 

А твоите стенания са мрачни,

сълзите ти са есенни листа,

не чакай, просяко, пред нечии порти -  

дъждът ще те размие върху новия паваж...

 

Светът ти, просяко, е обич

и всяка твоя мисъл е мечта,

дъхът ти е пропит със нежност -  

в очите ти е спряла любовта...

 

Не падай, просяко, пред ничий отказ,

търси - влюбчив и замечтан,

на този свят щом обич търсиш -

не позволявай тя да си остане просто блян...

© Радосвета Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??