skitnick (Ники)
34 112
19 ene 2010, 11:42

Любовта на Скитника 

  Poesía » De amor
2003 0 14

 

Красотата му е груба и обрасла,

а мъката – изваяна от самота.

Душата му дълбоко е прорасла

в сърце, забравило какво е суета.

 

Животът му тече - река прокълната  

от хора и животни, и дори от Бог.

Но той напук се вие между  тръните

на воля - горд, свободен и дълбок.

 

В погледа му, потъмнял от буриите,

има влага, но и скрита топлина.

И когато спят на топло другите,

той споделя я с любимата Луна.

 

Скитникът е влюбен в нея само.

Прогонил сън, не иска да заспи.

Опрял в небето изморено рамо,

целува вечер лунните коси.

 

© Ники Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??