26 dic 2008, 20:10

Любовта на... тъгата

  Poesía
1.9K 0 5

По пътя на щастието,
по пътя на радостта,
към тебе вървя,
драга моя,
тъга...

 

Скрита си, но чакаш зад ъгъла.
И няма нужда. Стига си лъгала.
Знам, че за мен си дошла
и ето пред тебе е мойта душа.

 

По пътя на мечтите,
когато се сбъдват
към тебе вървя,
без да те искам,
тъга...

 

Ти стоиш и ме чакаш на дъното,
подаваш ми ръка във тъмното.
И нямам сили да ти възразя,
защото съм долу и пълзя...

 

По пътя на моето его
и всичко, свързано с него,
към тебе вървя,
приятелко моя,
тъга...

 

Ти ме обичаш и задушаваш
с любовта си интензивна.
Аз се опитвам да те избегна,
но днес съм пасивна...

 

Защото пътят пак ме довете,
ето - отново сме двете,
и сега към теб не вървя,
вече пристигнах
при теб съм,
тъга...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...