Dec 26, 2008, 8:10 PM

Любовта на... тъгата

  Poetry
1.9K 0 5

По пътя на щастието,
по пътя на радостта,
към тебе вървя,
драга моя,
тъга...

 

Скрита си, но чакаш зад ъгъла.
И няма нужда. Стига си лъгала.
Знам, че за мен си дошла
и ето пред тебе е мойта душа.

 

По пътя на мечтите,
когато се сбъдват
към тебе вървя,
без да те искам,
тъга...

 

Ти стоиш и ме чакаш на дъното,
подаваш ми ръка във тъмното.
И нямам сили да ти възразя,
защото съм долу и пълзя...

 

По пътя на моето его
и всичко, свързано с него,
към тебе вървя,
приятелко моя,
тъга...

 

Ти ме обичаш и задушаваш
с любовта си интензивна.
Аз се опитвам да те избегна,
но днес съм пасивна...

 

Защото пътят пак ме довете,
ето - отново сме двете,
и сега към теб не вървя,
вече пристигнах
при теб съм,
тъга...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...