30 nov 2011, 16:24  

Любовта Нар (анява)

  Poesía
972 0 2

 

Стъпки, стъпки... търсещи във тишината.

Само те пропукват празнотата в самотата.

Попътен вятър няма в нашите платна...

Има безчет звезди, но свети само тя...

 

Нея, къде, кога, нали... Излизаща от лагуна.

Може би била е близо... дали, или сега се смее.

Дано огънят тлее, докато вятър въглените вее...

Надявам се да е щаслива и моля се, и моля се...

                                                             да не линее.

 

Усмивката ú... знам... тя нейде съществува...

И перлата изплува, дори морето да се вълнува.

И тъй няма ни ден, ни час, ни миг покой...

Докато ти не си моя, докато аз не съм твой.

 

 

Дървета изникнаха насред цветята...

Есента дойде – уви, западаха листата...

Любовта закъснява, а аз я търсих из тъмата...

Стъпки, стъпки... празни в самотата...

 

 

 

 

... пращам ти целувка по вятъра...

... дар със дъждовната капка...

... Любов по сълзите си...

... Обичам те...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любовта наранява и когато я има, но трябва да се търси, а когато я срещнеш и е взаимна е прекрасно! От стиха ти виждам, че ти я дириш тая голяма Любов, която може би е вече много близо теб и ще я имаш, знай го!
    А аз бих казала така:
    Усмивката му... знам... тя съществува...
  • Прекрасна изповед!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...