30.11.2011 г., 16:24 ч.  

Любовта Нар (анява) 

  Поезия
659 0 2

 

Стъпки, стъпки... търсещи във тишината.

Само те пропукват празнотата в самотата.

Попътен вятър няма в нашите платна...

Има безчет звезди, но свети само тя...

 

Нея, къде, кога, нали... Излизаща от лагуна.

Може би била е близо... дали, или сега се смее.

Дано огънят тлее, докато вятър въглените вее...

Надявам се да е щаслива и моля се, и моля се...

                                                             да не линее.

 

Усмивката ú... знам... тя нейде съществува...

И перлата изплува, дори морето да се вълнува.

И тъй няма ни ден, ни час, ни миг покой...

Докато ти не си моя, докато аз не съм твой.

 

 

Дървета изникнаха насред цветята...

Есента дойде – уви, западаха листата...

Любовта закъснява, а аз я търсих из тъмата...

Стъпки, стъпки... празни в самотата...

 

 

 

 

... пращам ти целувка по вятъра...

... дар със дъждовната капка...

... Любов по сълзите си...

... Обичам те...

© Николай Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Любовта наранява и когато я има, но трябва да се търси, а когато я срещнеш и е взаимна е прекрасно! От стиха ти виждам, че ти я дириш тая голяма Любов, която може би е вече много близо теб и ще я имаш, знай го!
    А аз бих казала така:
    Усмивката му... знам... тя съществува...
  • Прекрасна изповед!
Предложения
: ??:??