30 нояб. 2011 г., 16:24  

Любовта Нар (анява)

971 0 2

 

Стъпки, стъпки... търсещи във тишината.

Само те пропукват празнотата в самотата.

Попътен вятър няма в нашите платна...

Има безчет звезди, но свети само тя...

 

Нея, къде, кога, нали... Излизаща от лагуна.

Може би била е близо... дали, или сега се смее.

Дано огънят тлее, докато вятър въглените вее...

Надявам се да е щаслива и моля се, и моля се...

                                                             да не линее.

 

Усмивката ú... знам... тя нейде съществува...

И перлата изплува, дори морето да се вълнува.

И тъй няма ни ден, ни час, ни миг покой...

Докато ти не си моя, докато аз не съм твой.

 

 

Дървета изникнаха насред цветята...

Есента дойде – уви, западаха листата...

Любовта закъснява, а аз я търсих из тъмата...

Стъпки, стъпки... празни в самотата...

 

 

 

 

... пращам ти целувка по вятъра...

... дар със дъждовната капка...

... Любов по сълзите си...

... Обичам те...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любовта наранява и когато я има, но трябва да се търси, а когато я срещнеш и е взаимна е прекрасно! От стиха ти виждам, че ти я дириш тая голяма Любов, която може би е вече много близо теб и ще я имаш, знай го!
    А аз бих казала така:
    Усмивката му... знам... тя съществува...
  • Прекрасна изповед!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....