Стъпки, стъпки... търсещи във тишината.
Само те пропукват празнотата в самотата.
Попътен вятър няма в нашите платна...
Има безчет звезди, но свети само тя...
Нея, къде, кога, нали... Излизаща от лагуна.
Може би била е близо... дали, или сега се смее.
Дано огънят тлее, докато вятър въглените вее...
Надявам се да е щаслива и моля се, и моля се...
да не линее.
Усмивката ú... знам... тя нейде съществува...
И перлата изплува, дори морето да се вълнува.
И тъй няма ни ден, ни час, ни миг покой... ...