29 nov 2007, 12:39

Любовта не е за мен...

  Poesía
1.4K 0 9

Не съм жена, която може да обича -

твърде слаба съм за това.

Веднъж обичах и болеше,

не мога пак болката да понеса.

Не съм жена, която да обичаш -

твърде силна съм за това.

Силна, като отрова на змия.

Не съм жена, с която да бъдеш можеш -

твърде слаба съм за това.

Страхът от самотата те обвива

със стеблата на бръшлян.

Не съм жена, която може с теб да бъде -

твърде силна съм за това.

Всичко бързо ми омръзва

 и търся свобода -

дори с цената на страха...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Огнянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
  • разбираем е страха ама неможе все да се бяга от любовта нали.Много ми хареса,браво!
  • Много ми хареса, Плами!
    Поздрави!
  • Хубавото е ,че си СИЛНА жена, а може би ще обичаш някой друг повече!
  • Плами,нали всички чакаме истинския?!Тогава може би ще искаш да обичаш!Поздрави от мен!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...