Nov 29, 2007, 12:39 PM

Любовта не е за мен...

  Poetry
1.4K 0 9

Не съм жена, която може да обича -

твърде слаба съм за това.

Веднъж обичах и болеше,

не мога пак болката да понеса.

Не съм жена, която да обичаш -

твърде силна съм за това.

Силна, като отрова на змия.

Не съм жена, с която да бъдеш можеш -

твърде слаба съм за това.

Страхът от самотата те обвива

със стеблата на бръшлян.

Не съм жена, която може с теб да бъде -

твърде силна съм за това.

Всичко бързо ми омръзва

 и търся свобода -

дори с цената на страха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Огнянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!
  • разбираем е страха ама неможе все да се бяга от любовта нали.Много ми хареса,браво!
  • Много ми хареса, Плами!
    Поздрави!
  • Хубавото е ,че си СИЛНА жена, а може би ще обичаш някой друг повече!
  • Плами,нали всички чакаме истинския?!Тогава може би ще искаш да обичаш!Поздрави от мен!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....