Любовта не умира
Щом веднъж е родена,
не умира, ридае.
И от дъжд преродена,
пак дъгата чертае.
Тя във дъх утаява
всички свои мечти.
Не разбира от слава.
Не познава лъжи.
В утро трепка с росата,
поразтрила очи,
светлината разстила
от струящи лъчи.
Любовта не умира.
Дом ù става сърце,
във което пулсира
с две красиви криле.
Тя от своите спомени
пише ноти от звън.
Своите полети помни
до последния сън.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
