Щом веднъж е родена,
не умира, ридае.
И от дъжд преродена,
пак дъгата чертае.
Тя във дъх утаява
всички свои мечти.
Не разбира от слава.
Не познава лъжи.
В утро трепка с росата,
поразтрила очи,
светлината разстила
от струящи лъчи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация