Щом веднъж е родена,
не умира, ридае.
И от дъжд преродена,
пак дъгата чертае.
Тя във дъх утаява
всички свои мечти.
Не разбира от слава.
Не познава лъжи.
В утро трепка с росата,
поразтрила очи,
светлината разстила
от струящи лъчи.
Любовта не умира.
Дом ù става сърце,
във което пулсира
с две красиви криле.
Тя от своите спомени
пише ноти от звън.
Своите полети помни
до последния сън.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
