Dec 2, 2011, 1:41 PM

Любовта не умира 

  Poetry » Other
849 0 31

Щом веднъж е родена,

не умира,  ридае.

И от дъжд преродена,

пак дъгата чертае.

Тя във дъх утаява

всички свои мечти.

Не разбира от слава.

Не познава лъжи.

В утро трепка с росата,

поразтрила очи,

светлината разстила

от струящи лъчи.

Любовта не умира.

Дом ù става сърце,

във което пулсира

с две  красиви криле.

Тя от своите спомени

пише ноти  от звън.

Своите полети помни

до последния сън.




 



© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??