Щом веднъж е родена,
не умира, ридае.
И от дъжд преродена,
пак дъгата чертае.
Тя във дъх утаява
всички свои мечти.
Не разбира от слава.
Не познава лъжи.
В утро трепка с росата,
поразтрила очи,
светлината разстила
от струящи лъчи.
Любовта не умира.
Дом ù става сърце,
във което пулсира
с две красиви криле.
Тя от своите спомени
пише ноти от звън.
Своите полети помни
до последния сън.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
