6 sept 2012, 22:05

Любовта невинаги ни пита

1K 0 4

Теб наяве искам да позная!

В мислите си дълго те бленувах,

галех те в лиричната омая

и в съня си, мила, те целувах!

 

Виждах през затворени клепачи

как делиш леглото топло с мене,

как щастлив прегръщам те... и в здрача

раждаше се чувствена вселена!

 

А по изгрев бързаха мечтите

да отворят дверите към рая –

любовта невинаги ни пита!

Теб наяве искам да позная!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
  • До сбъдване Поздрав!
  • Не пита ,така е ! Поздрав!
  • Първо насън, после наяве..., има логика...!!!
    "В мислите си дълго те бленувах,
    галех те в лиричната омая
    и в съня си, мила, те целувах!"

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...