6 sept 2012, 22:05

Любовта невинаги ни пита 

  Poesía » De amor
858 0 4

Теб наяве искам да позная!

В мислите си дълго те бленувах,

галех те в лиричната омая

и в съня си, мила, те целувах!

 

Виждах през затворени клепачи

как делиш леглото топло с мене,

как щастлив прегръщам те... и в здрача

раждаше се чувствена вселена!

 

А по изгрев бързаха мечтите

да отворят дверите към рая –

любовта невинаги ни пита!

Теб наяве искам да позная!

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!
  • До сбъдване Поздрав!
  • Не пита ,така е ! Поздрав!
  • Първо насън, после наяве..., има логика...!!!
    "В мислите си дълго те бленувах,
    галех те в лиричната омая
    и в съня си, мила, те целувах!"
Propuestas
: ??:??