mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
6.09.2012 г., 22:05 ч.

Любовта невинаги ни пита 

  Поезия » Любовна
857 0 4

Теб наяве искам да позная!

В мислите си дълго те бленувах,

галех те в лиричната омая

и в съня си, мила, те целувах!

 

Виждах през затворени клепачи

как делиш леглото топло с мене,

как щастлив прегръщам те... и в здрача

раждаше се чувствена вселена!

 

А по изгрев бързаха мечтите

да отворят дверите към рая –

любовта невинаги ни пита!

Теб наяве искам да позная!

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • До сбъдване Поздрав!
  • Не пита ,така е ! Поздрав!
  • Първо насън, после наяве..., има логика...!!!
    "В мислите си дълго те бленувах,
    галех те в лиричната омая
    и в съня си, мила, те целувах!"
Предложения
: ??:??