Любовта невинаги ни пита
Теб наяве искам да позная!
В мислите си дълго те бленувах,
галех те в лиричната омая
и в съня си, мила, те целувах!
Виждах през затворени клепачи
как делиш леглото топло с мене,
как щастлив прегръщам те... и в здрача
раждаше се чувствена вселена!
А по изгрев бързаха мечтите
да отворят дверите към рая –
любовта невинаги ни пита!
Теб наяве искам да позная!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
Поздрав!
