6 сент. 2012 г., 22:05

Любовта невинаги ни пита

999 0 4

Теб наяве искам да позная!

В мислите си дълго те бленувах,

галех те в лиричната омая

и в съня си, мила, те целувах!

 

Виждах през затворени клепачи

как делиш леглото топло с мене,

как щастлив прегръщам те... и в здрача

раждаше се чувствена вселена!

 

А по изгрев бързаха мечтите

да отворят дверите към рая –

любовта невинаги ни пита!

Теб наяве искам да позная!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
  • До сбъдване Поздрав!
  • Не пита ,така е ! Поздрав!
  • Първо насън, после наяве..., има логика...!!!
    "В мислите си дълго те бленувах,
    галех те в лиричната омая
    и в съня си, мила, те целувах!"

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...