Теб наяве искам да позная!
В мислите си дълго те бленувах,
галех те в лиричната омая
и в съня си, мила, те целувах!
Виждах през затворени клепачи
как делиш леглото топло с мене,
как щастлив прегръщам те... и в здрача
раждаше се чувствена вселена!
А по изгрев бързаха мечтите
да отворят дверите към рая –
любовта невинаги ни пита!
Теб наяве искам да позная!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав!