25 jul 2006, 22:04

Любовта ни не изгаря

  Poesía
973 0 10

 

 

Любовта ни не изгаря,

защото носим тиха страст,

тя деня ни преповтаря

и път чертае тази власт.

 

Дори и там – в моя сън,

ти оставаш си позната

с онзи развълнуван звън,

обагрящ ме с позлата.

 

В смеха си въплътена

чрез ритъм и чрез светлина,

днес си нова – преродена:

позната, вечна добрина.

 

Между нас любовта преди

имаше нива опасни,

но днес по техните следи

няма белези ужасни.

 

Любовта ни не изгаря,

защото носим тиха страст-

тя деня ни преповтаря

и път чертае тази власт.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лъки, реших да издам една семейна гайна - че любовта ни не изгаря и хоп, фал...Сега ще трябва да те викам за свидетел.
  • Абе, Мо, какво си написал? Може ли така да ме срамиш пред хората?
    Уж голям човек, а акъла ти детински!
  • Здравей, Радинела!

  • Здравей, Гера!
    В един съседен сайт с удовлетворение открих една поетеса с псевдоним Принцеса, която развива същата гледна точка. Много успешно Лъки развива темата за любовта като тишина...Твоят коментар ми звучи като едно успешно обобщение по темата.
    Поздрав!
  • Застъпвате в коментарите си двете страни на едно и също нещо...няма нищо по-хубаво от буйна страст и любов...още по-хубаво става, когато уж привидно е утихнала.Всъщност Вие всички сте обичани и обичате, и сте щастливи по един или друг начин."Тиха", а не затихваща, Гергана, но страст, която е вечна.Пожелавам ти, да намериш човека, който ще ти подари такива чувства и да го задържиш.Аз загубих моето откритие по независещи от мен причини, ти имаш време да разбереш дали и кога си го намерила.Просто го хвани и ТИХО го поведи към края, който идва по различно време и начин! Пожелавам ти далечен път и човек с теб да го вървите заедно отначало бурно, а после тихо, но със същата страст като в началото!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...