MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
25.07.2006 г., 22:04 ч.

Любовта ни не изгаря 

  Поезия
820 0 10

 

 

Любовта ни не изгаря,

защото носим тиха страст,

тя деня ни преповтаря

и път чертае тази власт.

 

Дори и там – в моя сън,

ти оставаш си позната

с онзи развълнуван звън,

обагрящ ме с позлата.

 

В смеха си въплътена

чрез ритъм и чрез светлина,

днес си нова – преродена:

позната, вечна добрина.

 

Между нас любовта преди

имаше нива опасни,

но днес по техните следи

няма белези ужасни.

 

Любовта ни не изгаря,

защото носим тиха страст-

тя деня ни преповтаря

и път чертае тази власт.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Лъки, реших да издам една семейна гайна - че любовта ни не изгаря и хоп, фал...Сега ще трябва да те викам за свидетел.
  • Абе, Мо, какво си написал? Може ли така да ме срамиш пред хората?
    Уж голям човек, а акъла ти детински!
  • Здравей, Радинела!

  • Здравей, Гера!
    В един съседен сайт с удовлетворение открих една поетеса с псевдоним Принцеса, която развива същата гледна точка. Много успешно Лъки развива темата за любовта като тишина...Твоят коментар ми звучи като едно успешно обобщение по темата.
    Поздрав!
  • Застъпвате в коментарите си двете страни на едно и също нещо...няма нищо по-хубаво от буйна страст и любов...още по-хубаво става, когато уж привидно е утихнала.Всъщност Вие всички сте обичани и обичате, и сте щастливи по един или друг начин."Тиха", а не затихваща, Гергана, но страст, която е вечна.Пожелавам ти, да намериш човека, който ще ти подари такива чувства и да го задържиш.Аз загубих моето откритие по независещи от мен причини, ти имаш време да разбереш дали и кога си го намерила.Просто го хвани и ТИХО го поведи към края, който идва по различно време и начин! Пожелавам ти далечен път и човек с теб да го вървите заедно отначало бурно, а после тихо, но със същата страст като в началото!
  • Здравей, Етчи!
    Коментарът ти е чудесна защита на това, което исакш да отречеш и затова е едно хубаво предизвикателство.За тази дълбока старост, която описваш по такъв превъзходен начин, споделената любов по такъв начин, вероятно е един чудесен предел, който буди възхищение.
    Но какво ще кажеш за хора, които са в границите на 30-те и вече дишат с огъня на сластта, който ги изпепелява, загатвайки края на възможностите им.
    С този текст аз споделям и личен опит разбира се и ще споделя скромно, че не съм срещнал досега автор с по-буйна емоция от мойта, която я възпитавам по индийската система на практическата философия.Като доказателства предлагам текстовете, които съм публикувал. Познавам в сайтовете автори на по 15, 20 години, които нече са преминали в друга фаза...
    Благодзаря!
  • Здравей, Златке!
    Харесвам твоите предизвикателства. Чрез стих, най-напред, ще ти отговоря така:

    Когато влезеш в тишината
    и там откриеш ти страстта,
    чрез вихъра на ведрината,
    ще се предпазиш от сластта.

    Но нека да продължа! Текстовете ми, посветени на страстта, почти винаги, са ориентирани към правене на разлика между "страст" и "сласт". Да откриеш силата на емоцията в тихата страст е концептуална гледна точка за самата природа на любовта, различна от позицията на амтори, които не спират да си ближат раните и да си оплакват болките като израз на силна любов, а в действителност това е естетизиране на сластта и следователно това не е любовна лирика.
    Благодаря ти за провокацията.
    Поздрав!
  • Когато любовта достигне фаза
    да бъде тиха и да носи добрина
    То значи всеки е загърбил аза
    и не горим,а живеем в топлина

    Позволете ми да ви споделя една фраза на която не зная кой е автора ,но аз съм я чула от много близък за мен човек :
    "Естествено е, че всяко начало си има и край. Но краят идва по различно време и различен начин. Всички сме виждали влюбени двойки, държащи се за ръка, а с другата ръка държат бастуни."
  • Здравей, Гергана!Въпросът ти е вълнуващ и ще се опитам да ти отговоря.В поезията широко е разпростанено разбирането за буйната страст, а с него се изповядва и разбирането за любовта като болка, което е дълбоко неправилно за разкриване на природата на любовта. Буйната страст, като пълноценна, се разгръща именно, когато страстта бъде овладяна, а за целта е необходимо възпитаване на чувствата.Ето я разликата - любовта като природна даденост и любовта като способност.Напълно съм съгласен с теб и с важността на въпроса за любовта през различните възрасти. Мнозина смятат, че 50-те години за мъжа са предел на възможностите му, а точно тук възникват наистина въпроси, които изискват адекватно решение. Изчерпването на любовта е изчерпване на живота. Аз разглеждам огненото приятелство като по-висша степен на любовта, включващо я в себе си.Тази гледна точка се споделя от повечето мислители в тази област.
    Поздрав!
  • ... а може ли страстта да диша тихо,
    и да танцува само в добрина...
    та любовта нали е все пожарна,
    или е малката сестра на обичта...

    Браво, Валери, хубав стих си написал, но ме провокира. Поздрави.
Предложения
: ??:??