25.07.2006 г., 22:04

Любовта ни не изгаря

968 0 10

 

 

Любовта ни не изгаря,

защото носим тиха страст,

тя деня ни преповтаря

и път чертае тази власт.

 

Дори и там – в моя сън,

ти оставаш си позната

с онзи развълнуван звън,

обагрящ ме с позлата.

 

В смеха си въплътена

чрез ритъм и чрез светлина,

днес си нова – преродена:

позната, вечна добрина.

 

Между нас любовта преди

имаше нива опасни,

но днес по техните следи

няма белези ужасни.

 

Любовта ни не изгаря,

защото носим тиха страст-

тя деня ни преповтаря

и път чертае тази власт.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лъки, реших да издам една семейна гайна - че любовта ни не изгаря и хоп, фал...Сега ще трябва да те викам за свидетел.
  • Абе, Мо, какво си написал? Може ли така да ме срамиш пред хората?
    Уж голям човек, а акъла ти детински!
  • Здравей, Радинела!

  • Здравей, Гера!
    В един съседен сайт с удовлетворение открих една поетеса с псевдоним Принцеса, която развива същата гледна точка. Много успешно Лъки развива темата за любовта като тишина...Твоят коментар ми звучи като едно успешно обобщение по темата.
    Поздрав!
  • Застъпвате в коментарите си двете страни на едно и също нещо...няма нищо по-хубаво от буйна страст и любов...още по-хубаво става, когато уж привидно е утихнала.Всъщност Вие всички сте обичани и обичате, и сте щастливи по един или друг начин."Тиха", а не затихваща, Гергана, но страст, която е вечна.Пожелавам ти, да намериш човека, който ще ти подари такива чувства и да го задържиш.Аз загубих моето откритие по независещи от мен причини, ти имаш време да разбереш дали и кога си го намерила.Просто го хвани и ТИХО го поведи към края, който идва по различно време и начин! Пожелавам ти далечен път и човек с теб да го вървите заедно отначало бурно, а после тихо, но със същата страст като в началото!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...