MOJSEI (Валери Рибаров) MOJSEI (Валери Рибаров)
1 397
Jul 25, 2006, 10:04 PM

Любовта ни не изгаря

  Poetry
965 0 10

 

 

Любовта ни не изгаря,

защото носим тиха страст,

тя деня ни преповтаря

и път чертае тази власт.

 

Дори и там – в моя сън,

ти оставаш си позната

с онзи развълнуван звън,

обагрящ ме с позлата.

 

В смеха си въплътена

чрез ритъм и чрез светлина,

днес си нова – преродена:

позната, вечна добрина.

 

Между нас любовта преди

имаше нива опасни,

но днес по техните следи

няма белези ужасни.

 

Любовта ни не изгаря,

защото носим тиха страст-

тя деня ни преповтаря

и път чертае тази власт.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Лъки, реших да издам една семейна гайна - че любовта ни не изгаря и хоп, фал...Сега ще трябва да те викам за свидетел.
  • LYCKI (Росица Петрова)
    LYCKI (Росица Петрова)
    Абе, Мо, какво си написал? Може ли така да ме срамиш пред хората?
    Уж голям човек, а акъла ти детински!
  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Здравей, Радинела!

  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Здравей, Гера!
    В един съседен сайт с удовлетворение открих една поетеса с псевдоним Принцеса, която развива същата гледна точка. Много успешно Лъки развива темата за любовта като тишина...Твоят коментар ми звучи като едно успешно обобщение по темата.
    Поздрав!
  • gera (Гера Гера)
    gera (Гера Гера)
    Застъпвате в коментарите си двете страни на едно и също нещо...няма нищо по-хубаво от буйна страст и любов...още по-хубаво става, когато уж привидно е утихнала.Всъщност Вие всички сте обичани и обичате, и сте щастливи по един или друг начин."Тиха", а не затихваща, Гергана, но страст, която е вечна.Пожелавам ти, да намериш човека, който ще ти подари такива чувства и да го задържиш.Аз загубих моето откритие по независещи от мен причини, ти имаш време да разбереш дали и кога си го намерила.Просто го хвани и ТИХО го поведи към края, който идва по различно време и начин! Пожелавам ти далечен път и човек с теб да го вървите заедно отначало бурно, а после тихо, но със същата страст като в началото!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0