ЛЮБОВТА НИ ЩЕ ГНЕЗДИ

При Залеза Небето се подпали.

Денят завърши своя жизнен път...

Последен поглед към света отправи,

изгуби багрите и свойта плът.

И слънцето потъна в планината.

Нощта прескочи бързо през плета.

За бляскаха Звездите и Луната,

подгонвайки тъмата над света

И ти не спиш, във тази нощ, Любима.

И ти тъгуваш също като мен...

Аз знам, че силни чувства в тебе има.

Но ти сега не си, не си до мен!

Аз знам ще свърши нашата раздяла,

и общите сълзи ще оттекат.

Ще бъде Ден и в нашта Пролет бяла,

разделите за винаги ще спрат.!

И този свят, сега на две разсечен,

ще стане цял във нашите очи!.

Бих искал любовта ни да е вечна,

разделите ни тя да заличи!

А тръгнем ли и в общата пътека,

тя в нашите сърца да загнезди!

О, колко малко трябва на човека,

да разговаря с нощните звезди!