6.06.2016 г., 17:38

Любовта ни ще гнезди

390 0 1

ЛЮБОВТА НИ ЩЕ ГНЕЗДИ

 

 

При Залеза Небето се подпали.

Денят завърши своя жизнен път...

Последен поглед към света отправи,

изгуби багрите и свойта плът.

И слънцето потъна в планината.

Нощта прескочи бързо през плета.

За бляскаха Звездите и Луната,

подгонвайки тъмата над света

 

И ти не спиш, във тази нощ, Любима.

И ти тъгуваш също като мен...

Аз знам, че силни чувства в тебе има.

Но ти сега не си, не си до мен!

Аз знам ще свърши нашата раздяла,

и общите сълзи ще оттекат.

Ще бъде Ден и в нашта Пролет бяла,

разделите за винаги ще спрат.!

 

И този свят, сега на две разсечен,

ще стане цял във нашите очи!.

Бих искал любовта ни да е вечна,

разделите ни тя да заличи!

А тръгнем ли и в общата пътека,

тя в нашите сърца да загнезди!

О, колко малко трябва на човека,

да разговаря с нощните звезди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hekredel Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...