6 июн. 2016 г., 17:38

Любовта ни ще гнезди

395 0 1

ЛЮБОВТА НИ ЩЕ ГНЕЗДИ

 

 

При Залеза Небето се подпали.

Денят завърши своя жизнен път...

Последен поглед към света отправи,

изгуби багрите и свойта плът.

И слънцето потъна в планината.

Нощта прескочи бързо през плета.

За бляскаха Звездите и Луната,

подгонвайки тъмата над света

 

И ти не спиш, във тази нощ, Любима.

И ти тъгуваш също като мен...

Аз знам, че силни чувства в тебе има.

Но ти сега не си, не си до мен!

Аз знам ще свърши нашата раздяла,

и общите сълзи ще оттекат.

Ще бъде Ден и в нашта Пролет бяла,

разделите за винаги ще спрат.!

 

И този свят, сега на две разсечен,

ще стане цял във нашите очи!.

Бих искал любовта ни да е вечна,

разделите ни тя да заличи!

А тръгнем ли и в общата пътека,

тя в нашите сърца да загнезди!

О, колко малко трябва на човека,

да разговаря с нощните звезди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hekredel Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...