11 nov 2008, 22:10

Любовта ще ме спаси...

689 0 3
Буря в тъмнината там,
далеч от светлината,
всичко от себе си ще дам,
ще пречупя празнотата.
Картини и спомени в главата,
преливат като чаша с вода.
Години, преминали в забрава,
заключена е твоята врата.
Пристигнах на улицата наша
с копнежи и хиляди мечти.
Слънцето в очите ми залязва,
надежда в мене ще преспи.
Шепот въздуха прорязва,
там ли си или не си?
Всички правила ще спазя,
знам, любовта ще ме спаси...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е любовта спасява е не винаги всъщност,но въпреки всичко е най-важното чуство харесват ми стиховете ти още веднъж поздрави !
  • Харесах! Поздрав!
  • красиво стихотворение, Георги! изключително много ми хареса особено оптимистичния завършек поздравявам те

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...