11 nov 2008, 22:10

Любовта ще ме спаси...

694 0 3
Буря в тъмнината там,
далеч от светлината,
всичко от себе си ще дам,
ще пречупя празнотата.
Картини и спомени в главата,
преливат като чаша с вода.
Години, преминали в забрава,
заключена е твоята врата.
Пристигнах на улицата наша
с копнежи и хиляди мечти.
Слънцето в очите ми залязва,
надежда в мене ще преспи.
Шепот въздуха прорязва,
там ли си или не си?
Всички правила ще спазя,
знам, любовта ще ме спаси...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е любовта спасява е не винаги всъщност,но въпреки всичко е най-важното чуство харесват ми стиховете ти още веднъж поздрави !
  • Харесах! Поздрав!
  • красиво стихотворение, Георги! изключително много ми хареса особено оптимистичния завършек поздравявам те

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...