Nov 11, 2008, 10:10 PM

Любовта ще ме спаси...

Poetry » Love

683 0 3

Буря в тъмнината там,
далеч от светлината,
всичко от себе си ще дам,
ще пречупя празнотата.
Картини и спомени в главата,
преливат като чаша с вода.
Години, преминали в забрава,
заключена е твоята врата.
Пристигнах на улицата наша
с копнежи и хиляди мечти.
Слънцето в очите ми залязва,
надежда в мене ще преспи.
Шепот въздуха прорязва,
там ли си или не си?
Всички правила ще спазя,
знам, любовта ще ме спаси...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lori_bebeto (Дива Самодива)

Така е любовта спасява е не винаги всъщност,но въпреки всичко е най-важното чуство харесват ми стиховете ти още веднъж поздрави !

2008-11-20T13:33:18+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Харесах! Поздрав!

2008-11-13T15:01:23+02:00
locaaa_f (Биляна)

красиво стихотворение, Георги! изключително много ми хареса особено оптимистичния завършек поздравявам те

2008-11-12T21:37:19+02:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0