Любовта ще ме спаси...
Буря в тъмнината там,
далеч от светлината,
всичко от себе си ще дам,
ще пречупя празнотата.
Картини и спомени в главата,
преливат като чаша с вода.
Години, преминали в забрава,
заключена е твоята врата.
Пристигнах на улицата наша
с копнежи и хиляди мечти.
Слънцето в очите ми залязва,
надежда в мене ще преспи.
Шепот въздуха прорязва,
там ли си или не си?
Всички правила ще спазя,
знам, любовта ще ме спаси...
далеч от светлината,
всичко от себе си ще дам,
ще пречупя празнотата.
Картини и спомени в главата,
преливат като чаша с вода.
Години, преминали в забрава,
заключена е твоята врата.
Пристигнах на улицата наша
с копнежи и хиляди мечти.
Слънцето в очите ми залязва,
надежда в мене ще преспи.
Шепот въздуха прорязва,
там ли си или не си?
Всички правила ще спазя,
знам, любовта ще ме спаси...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Георгиев Все права защищены
