Любовта ще ме спаси...
Буря в тъмнината там,
далеч от светлината,
всичко от себе си ще дам,
ще пречупя празнотата.
Картини и спомени в главата,
преливат като чаша с вода.
Години, преминали в забрава,
заключена е твоята врата.
Пристигнах на улицата наша
с копнежи и хиляди мечти.
Слънцето в очите ми залязва,
надежда в мене ще преспи.
Шепот въздуха прорязва,
там ли си или не си?
Всички правила ще спазя,
знам, любовта ще ме спаси...
далеч от светлината,
всичко от себе си ще дам,
ще пречупя празнотата.
Картини и спомени в главата,
преливат като чаша с вода.
Години, преминали в забрава,
заключена е твоята врата.
Пристигнах на улицата наша
с копнежи и хиляди мечти.
Слънцето в очите ми залязва,
надежда в мене ще преспи.
Шепот въздуха прорязва,
там ли си или не си?
Всички правила ще спазя,
знам, любовта ще ме спаси...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Георгиев Всички права запазени
