18 mar 2010, 10:46

Любовта си облякох в мълчание

1.9K 0 5

Любовта си облякох в мълчание...
всяка ласка за нея спестих
и заключила свойто страдание,
да се влюбя отново не бих...

Няма болка... ни страх... ни предателства...
тъй на себе си не измених,
и спести си днес свойте ласкателства,
свят без нея спокоен открих.

И недей се надявай на отговор,
този път е към мен изгорен,
аз съм с дявола сключила договор
и сърцето оставих му в плен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Касабова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихът е много хубав,ама не така с тоя дявол де! Не избягвай любовта никога,тя ни прави ХОРА-и добри, и лоши и всякакви...Но творбата е за "6"
  • Харесах! Поздравления!
  • Отново силен стих! Поздрав!
  • Аааааа, не така! Разбирам за свободата на духа /ама много добре го разбирам/, но Дяволът няма място в тези неща! Бъди усмихната и ведра! И вярвай!
  • Браво, страхотно е! С малко думи много силни решения си описала.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...