Mar 18, 2010, 10:46 AM

Любовта си облякох в мълчание

Poetry » Love

1.9K 0 5

Любовта си облякох в мълчание...
всяка ласка за нея спестих
и заключила свойто страдание,
да се влюбя отново не бих...

Няма болка... ни страх... ни предателства...
тъй на себе си не измених,
и спести си днес свойте ласкателства,
свят без нея спокоен открих.

И недей се надявай на отговор,
този път е към мен изгорен,
аз съм с дявола сключила договор
и сърцето оставих му в плен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

teodorka (Теодора)

Стихът е много хубав,ама не така с тоя дявол де! Не избягвай любовта никога,тя ни прави ХОРА-и добри, и лоши и всякакви...Но творбата е за "6"

2010-03-18T21:34:46+02:00
Романтик (Христо Костов)

Харесах! Поздравления!

2010-03-18T16:35:41+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Отново силен стих! Поздрав!

2010-03-18T15:54:27+02:00
BG-bodil (Люсил)

Аааааа, не така! Разбирам за свободата на духа /ама много добре го разбирам/, но Дяволът няма място в тези неща! Бъди усмихната и ведра! И вярвай!

2010-03-18T11:54:45+02:00
gudel4e (Дияна)

Браво, страхотно е! С малко думи много силни решения си описала.

2010-03-18T11:00:02+02:00