20 mar 2007, 9:17

Любовта според Сафо

  Poesía
3.4K 0 13




 

“Жената се омъжва, за да мрази”

Мадлен дьо Скюдери



В брака си жената мрази -

затуй не споменавай за съпруг:

бъди двуличен ти – любовник,

с образ романтичен, друг.

 

Съпруг? Човек е ненавиждан,

любовникът ще те обича -

няма никога да те обижда,

по гайдата ти все ще тича.

 

Така в предишни векове

са се градели хорски нрави,

а днес дори със стихове

това от не един се прави.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За да няма недоразумения съм я цитирал.
  • Виждам жена еманципирана -
    наперена и деколтирана:
    със съпруга си тя не се вижда,
    няма защо да го ненавижда!
  • Що пък да го ненавиждам,
    вече много редичко го виждам?!
    Хукнал кариера да гради,
    ако няма моите греди,
    и хотела, и сървиза рум
    пък и другите услуги...
    ...щом му е наум
    е, па нека се заглежда в други!
  • Благодаря, Роси! Помагаш ми да кажа още следното:
    1. Текстът развива възгледа на Сафо за любовта и още по-точно разгръща картината на нравствеността, описана от нея за 17 век.
    2. Коментарът на Академика посочва конкретно една негова особеност.
    3. Енигматичната прави опит за коментар, което не е никак лошо....Моите текстове стават за такива опити.
    4. Твоят коментар е поетичен отговор на моя текст, променяйки гледната точка.
    5. В моя отговор на твоя текст аз обръщам внимание на необходимостта нравствената проблематика да се разглежда конкретно и давам пример с нас самите.
    Като се отчете всичко това, става ясно, че сме постигнали обсъждане на публикувания текст.
    Благодаря на всички за коментарите!
  • Валери...развий, ако обичаш, въпроса за конкретното, за което говориш в коментара си!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...