20.03.2007 г., 9:17

Любовта според Сафо

3.4K 0 13




 

“Жената се омъжва, за да мрази”

Мадлен дьо Скюдери



В брака си жената мрази -

затуй не споменавай за съпруг:

бъди двуличен ти – любовник,

с образ романтичен, друг.

 

Съпруг? Човек е ненавиждан,

любовникът ще те обича -

няма никога да те обижда,

по гайдата ти все ще тича.

 

Така в предишни векове

са се градели хорски нрави,

а днес дори със стихове

това от не един се прави.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За да няма недоразумения съм я цитирал.
  • Виждам жена еманципирана -
    наперена и деколтирана:
    със съпруга си тя не се вижда,
    няма защо да го ненавижда!
  • Що пък да го ненавиждам,
    вече много редичко го виждам?!
    Хукнал кариера да гради,
    ако няма моите греди,
    и хотела, и сървиза рум
    пък и другите услуги...
    ...щом му е наум
    е, па нека се заглежда в други!
  • Благодаря, Роси! Помагаш ми да кажа още следното:
    1. Текстът развива възгледа на Сафо за любовта и още по-точно разгръща картината на нравствеността, описана от нея за 17 век.
    2. Коментарът на Академика посочва конкретно една негова особеност.
    3. Енигматичната прави опит за коментар, което не е никак лошо....Моите текстове стават за такива опити.
    4. Твоят коментар е поетичен отговор на моя текст, променяйки гледната точка.
    5. В моя отговор на твоя текст аз обръщам внимание на необходимостта нравствената проблематика да се разглежда конкретно и давам пример с нас самите.
    Като се отчете всичко това, става ясно, че сме постигнали обсъждане на публикувания текст.
    Благодаря на всички за коментарите!
  • Валери...развий, ако обичаш, въпроса за конкретното, за което говориш в коментара си!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...