Любовта съм
Любовта съм и като лодка обикалям,
обикалям всяко кътче по света.
А морето ме отвежда надълбоко,
да събирам сродните души.
Обикалям и оставам в сърцата,
и коренът съм аз на душата.
Изгубени душите аз откривам
и споявам ги тялом и духом.
И никой с мен не се е чувствал сам,
влюбените пазя и не давам да разделят.
И дори на километри разстояние,
моите влюбени души пак ще се открият.
И дори когато близо са, но са далече,
към мен отново ще намерят своя път.
И времето дори ще спра за влюбените,
и колко красив може да е света ще им покажа.
Но нося във сърцето си и своята тъга,
понякога се чувствам толкова сама…
Копнея и аз да открия любовта,
къде ли да открия своята сродна душа…
И тогава потъвам аз в своята самота,
и се чувствам толкова сама, сама…
И изпитвам тъга, която ме обладава…
преди да срещна две души в една…
А дали не съм била сляпа да те видя,
когато кацна на прозореца ми като птица…
И потънала в своята тъга и самота…
да забравя че аз съм любовта…
И така сто години да живея в самота,
а съдбата да ме плесне по челото…
И така когато прогледна най-накрая,
сродните души в себе си ще слея…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
