Ударите на съдбата по челото означават, че не сте обърнали достатъчно внимание на нейните ритници по задника
Terminado
Ами сега!
Сетих се за онова малко, симпатично личице, с цип вместо устни, от едно култово предаване навремето, което освен това повтаряше и, при забавяне от страна на играчите, репликата "Няма време".
В сайта ни обаче, винаги има време и място за нови, интригуващи интерпретации на Негово Величество Живота.
Тема, колкото болезнена, толкова и истинска, предлага на вашето внимание Patrizzia (Надежда Ангелова), а авторът на самата сентенция е А. Свияш - международно признат автор на бестселъри по позитивна психология и основател на уникална методика за повишаване на личната ефективност на всеки човек.
Няма спор, че заданието към вас, а именно "Ударите на съдбата по челото означават, че не сте обърнали достатъчно внимание на нейните ритници по задника", е провокативно, смислено и дълбоко интимно, затова вярвам, че ще подходите към него с нужната сериозност.
Успех!
Общи условия за Конкурсите:
Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
Конкурсът се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на конкурса. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в конкурса. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
С какви ритници стигнахме до тук,
успешни, гениални... много жалко:
едни се ровят в кофите с боклук,
за другите Земята стана малка.
Похапват зла́то, пийват си петрол, ...
Безмълвната раздяла най-горчи.
Оставя рана що в сърцето тлее. ...
Опитваш ти със хапче аналгин,
но не минава пуста, а вилнее.
Все повече дълбае, като свредел. ...
Ритниците отзад ги помня всички.
Дузина бяха, толкова поне!
И раните зарастваха самички,
корички ронех от одрани колене.
Изправях се, изтупвах се и пак, ...
По челото ми косъм не остана,
а задникът поука не си взе.
Мазоли от ритници вече хвана,
а тъй и не ми каза - Хей, момче,
достатъчно животът те нарита, ...
Эта Победа могла стать последней в
последней войне,
Мира оплотом, который войне не осилить,
А стала последней победой СССР
И станет, похоже, последней победой ...
И щом Спасителят ни биде разпнат,
какво да кажа, на кого, защо ли?
След мълнията на нощта се страда
и всеки дъх е по ръба на ножа.
След мълнията на нощта просветва ...
Любовта съм и като лодка обикалям,
обикалям всяко кътче по света.
А морето ме отвежда надълбоко,
да събирам сродните души.
Обикалям и оставам в сърцата, ...
Пере си ризата бяла на реката, с която жънеше и
вършееше през летата. Пере и пее. Пее и пере.
Тя това може-да рисува с песен меандрите на душата.
Вярва,че по криволичещите линии на съдбата
зреят житата. Чака си късото слънце - да я стопли. ...
Съдба, спри и замълчи!
Спри с тези ритници, че аз избрах си живот сред черници!
Черно, пусто и мрачно да бъде,
Сърцето да не пребъде!
Спри, съдба, млъкни и не ме мисли! ...
Знам от горчивия опит като спаринг-партньор на съдбата,
че никой не може да удари така, както нея самата,
дори усмивката и да съм сетил, миг преди това.
Правила го е немалко, повече поради грешки мои,
но има удари, недопустими за джентълменски двубой: ...
Не се научих да броя до десет и
сутрешното си кафе през зъби
да прецеждам, тъй както не се научих
да се кланям на хора, по-големи от дете.
Не ми е нужна и циганката да ми хвърля боб ...
Ритници на съдбата да парира
във гащите си туриx тенеке -
то четина и сол дори ще спира,
а аз пък ще отвръщам с “Xе-хе-хе!”.
Hо шут с окуражение обърках, ...