Любовта съм и като лодка обикалям,

обикалям всяко кътче по света.

А морето ме отвежда надълбоко,

да събирам сродните души.

Обикалям и оставам в сърцата,

и коренът съм аз на душата.

Изгубени душите аз откривам

и споявам ги тялом и духом.

И никой с мен не се е чувствал сам,

влюбените пазя и не давам да разделят.

И дори на километри разстояние,

моите влюбени души пак ще се открият.

И дори когато близо са, но са далече,

към мен отново ще намерят своя път.

И времето дори ще спра за влюбените,

и колко красив може да е света ще им покажа.

Но нося във сърцето си и своята тъга,

понякога се чувствам толкова сама…

Копнея и аз да открия любовта,

къде ли да открия своята сродна душа…

И тогава потъвам аз в своята самота,

и се чувствам толкова сама, сама…

И изпитвам тъга, която ме обладава…

преди да срещна две души в една…

А дали не съм била сляпа да те видя,

когато кацна на прозореца ми като птица…

И потънала в своята тъга и самота…

да забравя че аз съм любовта…

И така сто години да живея в самота,

а съдбата да ме плесне по челото…

И така когато прогледна най-накрая,

сродните души в себе си ще слея…