13 ago 2007, 10:30

Любовта ти  

  Poesía
803 0 8

Поредна вечер се прибирам сам
и всичко пусто е като в пустиня,
желая да съм бурен океан,
а не да бъда застояла тиня.


Искам с твойто тяло да се слея,
да отпивам бавно тази красота,
искам да не спирам да се смея
да откривам, преоткривам нежността.


И очите сини пак сънувам,
единствени за мене на света,
сам, опиянен от липсата ти, пак лудувам,
несигурен дали ще издържа нощта.


Срещу мене празни се търкалят
кристална чаша и бутилка Джак,
около мене дрехи се въргалят,
от страна на спомени съм чист сирак.


Но знам, ще дойде утре,
във прегръдките ти нежни ще се потопя
и пак ще осъзная любовта ти силна,
убийцата на мрачни мисли и тъга.
                                                

© Петър Адамов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??