Поредна вечер се прибирам сам
и всичко пусто е като в пустиня,
желая да съм бурен океан,
а не да бъда застояла тиня.
Искам с твойто тяло да се слея,
да отпивам бавно тази красота,
искам да не спирам да се смея
да откривам, преоткривам нежността.
И очите сини пак сънувам,
единствени за мене на света,
сам, опиянен от липсата ти, пак лудувам,
несигурен дали ще издържа нощта. ...