11 ago 2013, 15:19

Любовта - за себе си

606 0 5

 

 

                               Любовта - за себе си

 

 

                   Аз - изгубена - понякога,

                           не съм забравена - никога.

                    Живея при времето -

                            не като спомен студен.

                    Аз съм - сподавена болка,

                          от премълчавани викове.

                     Като нощ съм

                               и като дългия ден.

                     Лудостта съм,

                                онази, родила света.

                      Играя си с огъня,

                                 дори със съдбата.

                       Никой не бяга

                                  от моя плен,

                        а съм приятелка

                                  на свободата.

                        Не може да намразите -

                                    Мен.

                        Аз съм - вечната поданица

                                    на Земята.               

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....