Любовта - за себе си
Аз - изгубена - понякога,
не съм забравена - никога.
Живея при времето -
не като спомен студен.
Аз съм - сподавена болка,
от премълчавани викове.
Като нощ съм
и като дългия ден.
Лудостта съм,
онази, родила света.
Играя си с огъня,
дори със съдбата.
Никой не бяга
от моя плен,
а съм приятелка
на свободата.
Не може да намразите -
Мен.
Аз съм - вечната поданица
на Земята.
© Виолета Томова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Много ми хареса. Поздрави,Вили!