Любовта - за себе си
Аз - изгубена - понякога,
не съм забравена - никога.
Живея при времето -
не като спомен студен.
Аз съм - сподавена болка,
от премълчавани викове.
Като нощ съм
и като дългия ден.
Лудостта съм,
онази, родила света.
Играя си с огъня,
дори със съдбата.
Никой не бяга
от моя плен,
а съм приятелка
на свободата.
Не може да намразите -
Мен.
Аз съм - вечната поданица
на Земята.
© Виолета Томова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Много ми хареса. Поздрави,Вили!