21 mar 2015, 10:05

Люлека ми замириса 

  Poesía » De amor
1404 0 2

 

Люляка ми замириса

Пак люлка ми замириса...
И любовта се спря при мен.
От туй сърцето - се стъписа.
О, този свят е пак за мен!

 

Далече съм от младостта си...
Аз дълъг път съм извървял..
Решил съм хиляди въпроси.
Насред пътя си не съм спрял.

 

Нахълта тя и спря при мене!
О, има и любов за мен!...
Сърцето ми  от  туй застена!
От Господа съм награден

 

Тя дойде млада и красива!
На мойте внуци е връстник.
Днес чувството ù  ме опива...
И аз от гном станах велик!



© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря от сърце!
  • Стихотворение написано с вдъхновението и ритъма на влюбен -
    значи чудесно!
    Честита ПЪРВА ПРОЛЕТ!
    Поздрав и много нови стихотворения!
Propuestas
: ??:??