21.03.2015 г., 10:05 ч.

Люлека ми замириса 

  Поезия » Любовна
1401 0 2

 

Люляка ми замириса

Пак люлка ми замириса...
И любовта се спря при мен.
От туй сърцето - се стъписа.
О, този свят е пак за мен!

 

Далече съм от младостта си...
Аз дълъг път съм извървял..
Решил съм хиляди въпроси.
Насред пътя си не съм спрял.

 

Нахълта тя и спря при мене!
О, има и любов за мен!...
Сърцето ми  от  туй застена!
От Господа съм награден

 

Тя дойде млада и красива!
На мойте внуци е връстник.
Днес чувството ù  ме опива...
И аз от гном станах велик!



© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря от сърце!
  • Стихотворение написано с вдъхновението и ритъма на влюбен -
    значи чудесно!
    Честита ПЪРВА ПРОЛЕТ!
    Поздрав и много нови стихотворения!
Предложения
: ??:??