Люлека ми замириса
Люляка ми замириса
Пак люлка ми замириса...
И любовта се спря при мен.
От туй сърцето - се стъписа.
О, този свят е пак за мен!
Далече съм от младостта си...
Аз дълъг път съм извървял..
Решил съм хиляди въпроси.
Насред пътя си не съм спрял.
Нахълта тя и спря при мене!
О, има и любов за мен!...
Сърцето ми от туй застена!
От Господа съм награден
Тя дойде млада и красива!
На мойте внуци е връстник.
Днес чувството ù ме опива...
И аз от гном станах велик!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены
