Люлка от крилете ти
Като феникси без препинателни,
минзухари – под път и над път.
Колко дълго летях на крилата ти?
Отеснял от любов е светът.
Обещай ми да върнеш сюжетите
на една пиперлива сълза.
Ще съм колкото въгленче в шепата
на ръка, на дъга, на съня.
Ще отварям писмата на слънцето
и ще взимам на стоп върхове.
Планината със белите гърбици
ми открадна луна и море.
Но вълните, с които танцуваш,
от глава до пети ме побират.
Като бряг топлината лекуваща
помежду ни дъждът си излива.
Може би съм сестра на оркестрите
и гласът ми е дом за светулки...
Ти не питай, не питай къде съм!
От крилете ти правя си люлка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
