RainaVakova
431 2760
18 may 2017, 17:25

Люлка от крилете ти 

  Poesía » De amor
1215 8 25

Като феникси без препинателни,
минзухари – под път и над път.
Колко дълго летях на крилата ти?
Отеснял от любов е светът. 

Обещай ми да върнеш сюжетите
на една пиперлива сълза.
Ще съм колкото въгленче в шепата
на ръка, на дъга, на съня.

Ще отварям писмата на слънцето
и ще взимам на стоп върхове.
Планината със белите гърбици
ми открадна луна и море.

Но вълните, с които танцуваш,
от глава до пети ме побират.
Като бряг топлината лекуваща
помежду ни дъждът си излива.

Може би съм сестра на оркестрите
и гласът ми е дом за светулки...
Ти не питай, не питай къде съм!
От крилете ти правя си люлка.
 

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ❤
  • Прекрасно!!
  • Разкошна Бенелинка... много красив стих!
  • Още не ви познавам, но сте много мили и очарователно посрещате присъствието ми...приемам поздравите ви и ви благодаря за сърцата...способни да чувстват!
  • Уникално! Невероятни изразни средства! Поздрави, Райна!
  • Прочетох стихотворението с удоволствие, Райна!
    Поздравление отново за поантата!
    Светъл ден!
  • Разкошно е, Райне, като песен! Поздравления!
  • Поздравявам те за поредния прекрасен стих, Райне! Много ми хареса!
  • С Мисана: Открояваш се, Райна. Както винаги...
  • С поантата може да насочва,
    подчертава вниманието към замисъл
    и идея.
    Тя може да звучи парадоксално
    или като лозунг...
    Като вопъл или патетично.
    Понякога може да е плавна,
    а друг път да изразява силен обрат!
    Като начин на изразяване и похват
    бива различна...
    Нали не мислиш , Ани,че всеки път трябва
    да бъде плавна...и да се слива?
    Понякога това граничи с обезличаване.
    Аз съм всеки път различна
    и от всекиго различна,
    и не очаквам да се харесвам на всички...
    А стилът ми е да нямам стил!
    И ако някои стихове позволяват въпросната
    плавност...на други не им подхожда,
    но чак пък задължителна - не ми се струва.
    Всичко е въпрос на личностна
    и творческа потребност!
  • С възхищение и благодарност за красотата която ни даряваш със стиховете си!...
  • !!!
  • Е, тогава имаш усет. Не става въпрос за промяна на емоцията, а за плавността на думите.
    Виж нещо: ще ти дам пример:
    душата ми е свита на кълбо
    душата ми е свита на кравайче
    душата ми е стая без врата

    Една и съща емоция.
  • Писано е 2014 ,Ани...тогва финалът е бил този...и нищо от емоцията тук и днес не ми се променя
  • Бях права за финалите...
    Има още какво да се желае за плавността на думите, които достигат до тях. Ти си талантлива и все повече ще го усещаш...
  • "Ще отварям писмата на слънцето
    и ще взимам на стоп върхове.
    Планината със белите гърбици
    ми открадна луна и море."

    Изключително ефектни редове, както впрочем и цялото стихотворение. Открояваш се, Райна!
  • Поздравления за нежния оптимизъм!
  • Изключително харесах!
  • "От крилете ти правя си люлка." - !

    Хубава вечер, Райна!
  • Та вие сте прекрасни творци...и как вашите думи да нямат силата на вдъхновение...напротив...те задъжават да оствяш сърцето си в редовете, които споделяш! Благодря ви!
  • Райне....
    Много го можеш,мойто момиче!Чудесен стих!
  • "... и гласът ми е дом за светулки...
    Ти не питай, не питай къде съм!
    От крилете ти правя си люлка."

    Много хубаво!
  • Много ми хареса
    Поздрави Райна.
  • Прекрасно е! И много ми допада! Поздрав, Райна!
  • Тук сте няколко нови за мен явления, защото аз съм в сайта от година и нещо... Как и кой съм аз да давам оценки?!Но такива са условията и аз ги приех, като неизбежен стремеж и жажда за наслада.Ето, че това е, което много време беше за мен блян...Радвам се за теб, Райна Вакова!
Propuestas
: ??:??