Люлка от крилете ти
Като феникси без препинателни,
минзухари – под път и над път.
Колко дълго летях на крилата ти?
Отеснял от любов е светът.
Обещай ми да върнеш сюжетите
на една пиперлива сълза.
Ще съм колкото въгленче в шепата
на ръка, на дъга, на съня.
Ще отварям писмата на слънцето
и ще взимам на стоп върхове.
Планината със белите гърбици
ми открадна луна и море.
Но вълните, с които танцуваш,
от глава до пети ме побират.
Като бряг топлината лекуваща
помежду ни дъждът си излива.
Може би съм сестра на оркестрите
и гласът ми е дом за светулки...
Ти не питай, не питай къде съм!
От крилете ти правя си люлка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
