Люлка в лозето
Люлка в лозето
Люлее ме ръждива люлка –
тя скръцне, аз – след нея,
а по лозите стъпва „суховея”
сещам го, макар – и с „бурка”.
Защо сред лозето, на круша
дядо я е вързал – едно въже дебело
с дъска връз него (тъй са люлките на село)
и ръждата, може ли да е от суша?!
Или от стискане на зъби скърца –
да ме удържи (сирачето е натежало)
както и преди. А сърцето, вие на умряло
и в спомени, предсмъртно хърка –
че само люлката ме гушваше тогаз –
приспивна, като майчин, топъл скут,
че дните на сираче, тъй модри са от студ,
и порязани, лозите с мен плачат на глас.
Пръстите ми, стиснали конопената стяга –
представях си, че са юзди на кон крилат,
а земята под нозете избутва детския ми ад –
в очите ми – как маминият гроб се сляга...
Идвам, мамо, виж – въженцето тънее,
дъсчицата не може да ме носи даже,
ако падна – зряло грозде ще премажа.
Идвам, че което ме гореше – то не грее.
Не знам защо е тъжно лозето
и кобни сенки хвърля върху мен,
и студувам, а е люлчен, топъл ден –
може би защото аз съм лозето,
а люлката – измислена от мен…
А как люлчица за мене, само исках ,
някой да направи… или върже –
че е от обич, ако трябва – да излъже…
с таз тъжба, мамо,`сичките си стихове написах…
Рени
това стихотворение е без сякакви претенции да е поезия в смисъла на избягване на повторения и всякакви други изисквания и правила
© Ренета Първанова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Препрочетох стиха ти и все за моята майка си мисля. Тя е останала без майка на осем годинки. Някой ден ще публикувам едно разказче за нея... и тя често ми е казвала за своята голяма болка, но сега когато и нея я няма, сякаш още по силно усещам всичко, което е споделяла с мен.
-
Благодаря ви, Руми, Стойчо и Хари!
-
Изляла си го, Рени, от душата...!!! Може да е без претенции за поезия, но всъщност си е точно поезия, твой патент, нещо много лично, изживяно, докосващо! Който има сетива за това, ще го усети! Поздрав и прегръдка!
-
Хубаво!
-
Да,ама е прочувствено...
Поздрави за написаното, Ренета! -
И аз теб, мила Таня!
-
Прегръщам те, Рени!
-
Силве! Теис!
-
Рени... да помълчим... ти го каза.
-
Засядат думите на гърлото, Рени...
Споделеното казват, че помага. Вярвам, че е така и те прегръщам! -
Колко са топли думите ви, Влад, Люси, Ачо, Меги, Иржи и Пепи! Бъдете здрави и щастливи!
-
Изплакано от душата, вълнуващо! Поздрави, Рени!
-
Казват,че "споделената мъка е половин мъка",но за майка се скърби много ,напълно,а също се казва,че "въгленът пари,където падне"-ти най добре знаеш,Ренета,както и всеки,който е загубил майка си...
-
Усетих тъгата ти в гърлото си, Рени! Изключително силен и въздействащ стих!
-
С Влади !!!Поздрави мила!
-
Трогателен стих, докосващ душата на всеки човек. И тези, които сме израсли с майка, може би в такива моменти, като те четем, си даваме сметка, колко щастие сме имали, а като деца не сме си давали сметка... Дано живота те компенсира с много щастливи моменти сега!
-
Нинче, стопли ми душата.
Благодаря ти, както и на вас, Вили и Еси! -
С претенции или без претенции за поезия, Рени, стиховете ти са прекрасни. Написано от сърце и душа. Поздравявам те.
-
Докосващо...
-
Ох, толкова тъжно, изплакано, истинско....Направо ме разтърси твоята изповед, Рени!Пожелавам ти прекрасна , истинска "люлка" от обич!
-
Мили приятели - благодаря ви, че сте споделили спонтанната ми тъга по мама и и тъжно детство. Изключително ме трогнахте всички. Гавраиле, страхувах се, че някой ще отнесе бурката към мен...имах предвид, че смъртта "суховея" я усещам да идва, макар да е "скрита в бурка"...а самата дума "бурка" си е просто - наметало, покривало като значение и превод от арабски...a като символика, тъй като се ползвало задължително от жени, които проституират - те били задължени да крият лицата си /същността си/. И, Гавраиле, пращам ти линк към едно друго мое стихотворение, което зная, че не си прочел:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/pitaj-pitaj-za-vyrha-i-ne-zabravyaj -
Рени, Рени...понякога си мисля, че стиховете ти са по-дълбоко от нас, хората...
-
Много Истинско Стихотворение!Тъжно!
-
Какво да кажа, бръкна в душата ми с този стих! Само поплаках за това сираче без люлка. Поздрави!
-
Рени,за разлика от другите няма да се задълбавам
в достойнствата на стиха ти.Носталгичен стих с типичен есенен нюанс.Разтревожи ме словото"бурка",макар и в скоби.Ама ти да не би...
След предния патриотичен стих не искам и да си го помисля.
За лозето не се тревожи.Идва циганското лято.
Пиша го без претенции и правила! -
Толкова мило и носталгично звучене, което ме кара да се почувставам върху тази люлка... Поздрав!
-
Ооо, Рени! Разлюля ми душата твоята люлка! Доста ме разклати! Спонтанно ме залюля и сега нямам покой! Хубав уикенд от мен!
-
"студувам, а е люлчен, топъл ден –...
а люлката – измислена от мен…"
Самите ни спомени са люлки с изтънели въженца и ни люлеят над пропастта. Но колкото и да е парадоксално, нищо по-сигурно от тях нямаме. Замисли ме не на шега, Рени, с това толкова спонтанно написано и с втъкана в него мъдрост, стихотворение. Върна ме назад в детството със своята поетична машина на времето. Поздрави от мен и нови вдъхновения ти желая! -
Колко много мъка е побрал стихът ти, Рени!... И моята отключи... Прегръщам те и поставям в любими!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Добре дошла на страничката ми, Алиса, благодаря ти - прегръдка и от мен за теб!