Люлякови нощи 2

6 nov 2008, 19:07

Poesía » Otra

639 0 2

По бузите се стекоха

горчивите й сълзи.

Стоеше свита

в празната стая.

Белите замръзнали ръце

нервно трепереха.

Тя бавно се присви

и угасна.

А вън,

далеч от вечния мрак,

сковал сърцето й,

люляковата нощ

разгъваше своята красота,

прорязана единствено

от жълтата луна.

Нежни акорди

на разплакана китара

се носеха в призрачната самота.

Красивите отблясъци

на нощните светлини

омайваха случайните минувачи

и не позволяваха на никой

да открие

изгубеното щастие

на мъртвото дете.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Баткото (Николай Христов)

2009-01-29T09:36:13+02:00

И на мен ми стана много тъжно.
Aneta_kz (Анета)

2008-11-07T21:06:14+02:00

Тъжен и хубав стих!
Поздрави, Галя!