Люлякови нощи 2
850
0
2
По бузите се стекоха
горчивите й сълзи.
Стоеше свита
в празната стая.
Белите замръзнали ръце
нервно трепереха.
Тя бавно се присви
и угасна.
А вън,
далеч от вечния мрак,
сковал сърцето й,
люляковата нощ
разгъваше своята красота,
прорязана единствено
от жълтата луна.
Нежни акорди
на разплакана китара
се носеха в призрачната самота.
Красивите отблясъци
на нощните светлини
омайваха случайните минувачи
и не позволяваха на никой
да открие
изгубеното щастие
на мъртвото дете.
© Галя Георгиева All rights reserved.
