Люлякови нощи 2

6 нояб. 2008 г., 19:07

Поэзия » Другая

638 0 2

По бузите се стекоха

горчивите й сълзи.

Стоеше свита

в празната стая.

Белите замръзнали ръце

нервно трепереха.

Тя бавно се присви

и угасна.

А вън,

далеч от вечния мрак,

сковал сърцето й,

люляковата нощ

разгъваше своята красота,

прорязана единствено

от жълтата луна.

Нежни акорди

на разплакана китара

се носеха в призрачната самота.

Красивите отблясъци

на нощните светлини

омайваха случайните минувачи

и не позволяваха на никой

да открие

изгубеното щастие

на мъртвото дете.