23 ago 2009, 23:49

Люляково утро 

  Poesía
1706 0 21
И в утрото отново пак е пъстро.
Дърветата – с разтворени чадъри
дълго шепнат през деня до късно,
че днес затворили са всички бури.
А аз вървя с усмивка по паважа,
прибрала спомен някъде отляво
и как напира в мене да ти кажа –
събудила съм се с мечта във бяло,
където съм момиче, а ти – момче,
очите ми по-сини са от незабравки.
Времето е спряло сякаш да тече –
запечатан стих, стои в тетрадка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??