6 feb 2009, 13:29

Люляково - януари

  Poesía
1.2K 0 14
Люшва вятърът 
лилави люляци,
гали им кръглите букли,
хуква по белите дъхави улици -
все се надбягва фукльото.
Смело се хвърля в зелените кошове
и напрегръщал дърветата,
връща ми чувството живо и рошаво 
и  причинява ми светене.

Светене-светене - световъртеж
лудият вятър докарва ми,
звънкият лилав брилянтен ехтеж
леко лекува ми раните.
Леко очите ми вятър докосва,
и ми разсмива сълзите.
Този въздушен люляков остров
 липсва ми, иска ли питане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...