6 февр. 2009 г., 13:29

Люляково - януари

1.2K 0 14
Люшва вятърът 
лилави люляци,
гали им кръглите букли,
хуква по белите дъхави улици -
все се надбягва фукльото.
Смело се хвърля в зелените кошове
и напрегръщал дърветата,
връща ми чувството живо и рошаво 
и  причинява ми светене.

Светене-светене - световъртеж
лудият вятър докарва ми,
звънкият лилав брилянтен ехтеж
леко лекува ми раните.
Леко очите ми вятър докосва,
и ми разсмива сълзите.
Този въздушен люляков остров
 липсва ми, иска ли питане.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...